Z Net | За спомоществуватели на Z (Z Sustainers) | Индимедия България | Начална страница на Z на български

За автора:


Харолд Пинтър е роден през 1930 в Хакни, малък работнически квартал до лондонския Ийст Енд, син на еврейски шивач. Евакуиран по време на бомбардировките през Втората световна война, той признава, че усещането да бъдеш бомбардиран никога не го е напускало.

Автор на много драми и сценарии, Пинтър е сред най-поставяните и коментирани съвременни британски драматурзи. Лауреат на много международни награди, през 1966 той става Кавалер на Британската Империя, но по-късно отказва предложението на Джон Мейджър за рицарско звание. След преврата в Чили през 1973, той активно се ангажира със защитата на човешките права. По време на кризата в Косово през 1999, Пинтър заклеймява намесата на НАТО и заявява, че тя само "ще утежни мизерията и ужасите и ще съсипе страната". През 2001 той се включва в Международния комитет за защита на Слободан Милошевич, в който участва и бившият министър на правосъдието на САЩ Рамзи Кларк. През януари 2002 Пинтър заболява от рак на гърлото.

Американското правителство е кръвожаден звяр


* Статията е част от обръщението на Харолд Пинтър при получаването на почетна степен от Университета в Торино.

http://www.zmag.org/content/showarticle.cfm?SectionID=40&ItemID=2739

В началото на тази година заболях от рак и преживях тежка операция. Операцията и следоперативният период бяха нещо като кошмар. Възприемах се като човек, неспособен да плува, но опитващ се да се откъсне от поглъщащата го бездна на безкраен тъмен океан. И все пак не се удавих и се радвам, че оживях.

За мой ужас установих, че преодоляването на личния кошмар се оказа гмурване в един безкрайно по-натрапчив обществен кошмар – кошмарът на американската истерия, невежество, наглост, тъпотия и яростна войнственост: най-могъщата нация, която светът познава, на практика обяви война на останалия свят.

“Ако не сте с нас, сте против нас” – заяви Президентът Джордж Буш. “ Ние няма да допуснем най-лошите оръжия на света да останат в ръцете на най-лошите световни лидери.” Съвсем вярно. Виж в огледалото, драги. За теб става дума.

В момента Съединените щати разработват модерна система от “оръжия за масово поразяване” и са готови да ги използват, където намерят за добре. Те имат повече от тях, отколкото целия останал свят. Те загърбиха международните споразумения за химическите и биологични оръжия, отказаха да допуснат инспекции на техните фабрики. Лицемерието зад публичните им декларации и техните действия е почти смехотворно.

Съединените щати смятат, че загиналите 3000 души в Ню Йорк са единствените, които имат значение. Те са американски жертви. Другите загинали са нереални, абстрактни, без значение.

Загиналите 3000 души в Афганистан никога не се споменават. Не се споменават и стотиците хиляди иракски деца, усмъртени в резултат на санкциите на Съединените щати и Англия, които ги лишиха от животоспасяващи лекарства.

Не се споменава и въздействието на обеднения уран, използван от Съединените щати във войната в Залива. Радиационните нива в Ирак са ужасяващо високи. Раждат се бебета без мозък, без очи, без гениталии. А от ушите, устата или анусите – когато ги има – изтича само кръв…

Не се споменават и 200,000 загинали в Източен Тимор през 1975, постижение на индонезийското правителство тогава, но вдъхновено и подкрепено от Съединените щати. Не се чува нито дума за 500,000 жестоко избити в Гватемала, за избитите в Чили, Ел Салвадор, Никарагуа, Уругвай, Аржентина, Хаити – деяния, поддържани и финансирани от Съединените щати.

Повече не се споменават и милионите загинали във Виетнам, Лаос и Камбоджа. Едва се загатва за бедственото положение на палестинския народ, основната причина за нарастващата тревога и напрежение в света.

Каква погрешна преценка на настоящето и какво погрешно разчитане на историята е всичко това. Хората помнят. Те не забравят смъртта на сънародниците си, не забравят мъченията и осакатяванията, не забравят несправедливостта, не забравят потисничеството, не забравят тероризма на могъщите сили. Те не само не забравяват – те отвръщат.

Случилото се в Ню Йорк беше предвидимо и неизбежно. То беше ответен удар срещу постоянните и систематични прояви на държавен тероризъм от страна на Америка в течение на много години, във всички части на света.

Във Великобритания, сега предупреждават обществото да бъде “нащрек” и да се готви за евентуални терористични действия. Самият език е абсурден. Как точно обществото да бъде “нащрек” – въобще възможно ли е това? Всеки да диша през шал, за да се предпази от отровен газ?

И все пак терористични действия са напълно вероятни, неизбежен резултат от срамната и низка сервилност на нашия министър-председател пред Съединените щати. Твърди се, че напоследък е била предотвратена терористична атака с отровен газ в лондонското метро.

Но някой друг ден такава атака може наистина да се състои. Хиляди ученици пътуват с метрото всеки ден. Ако станат жертви на атака с отровен газ, отговорността за смъртта им ще легне изцяло върху раменете на нашия министър-председател. Няма нужда да казвам, че той не пътува с метрото.

Планираната война срещу Ирак е фактически план за преднамереното убийство на хиляди цивилни, за да бъдат, очевидно, те спасени от техния диктатор.

Америка и Великобритания следват курс, който може да доведе единствено до ескалация на насилието в целия свят и накрая до катастрофа. Повече от ясно е, обаче, че Америка изгаря от нетърпение да нападне Ирак.

Аз смятам, че те ще го направят не само, за да си осигурят контрол над иракския петрол, но също така защото американското правителство е кръвожаден звяр. Бомбите са неговият единствен речник. Знаем, че мнозина американци са потресени от позицията на своето правителство, но очевидно са безпомощни.

Ако Европа не намери у себе си достатъчно солидарност, интелект, кураж и воля да се противопостави на американската мощ, тя самата ще заслужи оценката на Александър Херцен: “Ние не сме лекарите. Ние сме болестта.”

hosted by motion hosting