Z Net | За спомоществуватели на Z (Z Sustainers) | Индимедия България | Начална страница на Z на български

За автора:


Австралийският репортер Джон Пилджър, носител на десетки международни награди за журналистика, работи като акредитиран военен кореспондент във Виетнам, Камбоджа, Египет, Индия, Бангладеш, Биафра. Като независим репортер отразява кръвопролитията в Палестина, Източен Тимор, Афганистан.

Съединените щати дават сериозна заявка за световно господство


* http://www.zmag.org/content/showarticle.cfm?SectionID=15&ItemID=2744

Заплахата, която тероризмът на Съединените щати представлява за сигурността на народите и за отделни лица, беше очертана с пророчески подробности в документ, създаден преди две години и предоставен на обществото съвсем наскоро. В него се изтъква, че Съединените щати се нуждаят от “някакво катастрофално и катализиращо събитие – нещо от рода на един нов Пърл Харбър”, за да реализират господството си над голяма част от човечеството и световните ресурси. Събитията на 11.ІХ.2001 г. осигуряват нужния нов Пърл Харбър, предоставяйки една “изключително добра възможност”. Екстремистите, които експлоатират 11.ІХ.2001 г., идват от ерата на Роналд Рейгън, когато бяха организирани подчертано десни групи и “мозъчни тръстове” с цел да отмъстят за поражението на САЩ във Виетнам. През 90-те години към програмата им бе добавена и допълнителна точка: оправдание на отказа от “мирния дивидент” след края на студената война. Тогава се появиха на бял свят Проектът за нов американски век (PNAC = Project for New American Century), Хъдсъновият институт и други подобни институции, които напоследък сляха амбициите на Рейгъновата администрация с тези на настоящия режим на Буш.

Един от “мислителите” на Буш е Ричард Пърл. Интервюирах Пърл, още когато той беше съветник на Рейгън. Когато заговори тогава за "тотална война", направих грешката да го поставя в графа “луд за връзване”. Напоследък той използва същия отново термин във връзка с войната на Съединените щати “срещу терора”. “За какви етапи става въпрос” – тътне той. - Това е тотална война. Ние водим война срещу широк диапазон врагове. Има ги много. Всичките тези приказки, че първо отиваме в Афганистан, после в Ирак… това е една напълно погрешна постановка. Ако дадем свобода на нашата визия за света и я прегърнем изцяло без опити да я скърпваме парче по парче чрез игра на умна дипломация, а просто обявим тотална война… децата ни ще пеят химни за нас в идващите години.”

Пърл е един от бащите-основатели на Проекта за нов американски век, PNAC. Другите му бащи включват

- Дик Чейни, сега вице-президент,

- Доналд Ръмсфелд, министър на отбраната,

- Пол Уолфовиц, заместник-министър на отбраната,

- Люис Либи, административен шеф на Чейни,

- Уилям Бенет, министър на образованието по времето на Рейгън и

- Залмай Халилзад (Zalmay Khalilzad), посланик на Буш в Афганистан.

Тези са съвременните бащи-основатели на държавния тероризъм на Съединените щати. Съвместната им рожба, докладът за PNAC с подзаглавие “Преустрояване на американската отбрана: стратегия, военни сили и ресурси за един нов век”, проектира целите на САЩ най-подробно - като се изключи името. Още преди две години този доклад препоръчва увеличение на разходите за въоръжение с $48 милиарда, за да могат Съединените щати “да водят едновременно по няколко големи войни и да ги печелят”. И така и стана. В него се поставя за задача САЩ първо да разработят атомни оръжия за “разгромяване на бункери”и второ, да превърнат т.н. “звездни войни” в национален приоритет. И това е в процес на изпълнение понастоящем. В доклада се подчертава, че ако Буш стане президент, Ирак автоматично се превръща в мишена. Както и стана.

Колкото до т.н. “оръжия за масово унищожение” на Ирак, те не са нищо повече от удобно извинение. “Докато нерешеният конфликт с Ирак предлага недвусмислено оправдание” – четем в доклада, - “нуждата от съществено военно присъствие на САЩ в Залива превишава по сила проблема със смяната на режима на Садам Хюсеин.” Как тази велика стратегия се превръща в живо дело? Серия статии във “Вашингтон пост” със съавтор Боб Удуърд (известно име от периода на аферата “Уотъргейт”), базирани на дълги интервюта с висши членове на администрацията на Буш, разкриват как са били манипулирани събитията на 11.ІХ.2001 год.

Сутринта на 12.ІХ..2001 г., без да е известно (официално) каквото и да било за извършителите на т.н. терористични актове, Ръмсфелд поставя директно искането Съединените щати да нападнат Ирак. Според Удуърд, Ръмсфелд заявява на съвещание на кабинета, че Ирак “трябва да бъде главната цел на първия рунд от войната срещу тероризма”. Атаката срещу Ирак е била временно отложена, тъй като Колин Пауъл, Държавният секретар, съумява да убеди Буш в нуждата от “подготовка на общественото мнение, преди да се направи ход срещу Ирак”. Избират Афганистан като по-мек вариант. Ако оценката на Джонатан Стил е вярна, то най-малко 20,000 души в Афганистан заплатиха с живота си цената на този дебат.

Отново и отново 11.ІХ. се описва и определя като “добра възможност”. В списание “Ню Йоркър” от месец април 2002 разследващият репортер Никълъс Лемън (Nicholas Lemann) цитира първия съветник на Буш, Кондолиза Райс, която го осведомява, че е привикала висшите членове на Националния съвет за сигурност и ги е помолила “да помислят как точно да извлечем изгода от предоставените възможности”, сравнявайки ги с тези от 1945 до 1947 година: началото на студената война. От 11.ІХ САЩ установява бази до всички източници на петрол и газ – особено в Средна Азия. Предстои строеж на петролопровод през Афганистан от Юнокал Ойл Кампъни (Unocal Оil Сompany). Буш отхвърля споразуменията в Киото за вредните газовите емисии, засилващи парниковия ефект, условията, определящи военните престъпления на Международния криминален съд и договора за забрана на балистичните ракети. Той дори заяви, че - “ако се наложи” - ще използва атомни оръжия срещу страни, които нямат такива. Под прикритието на пропагандата за т.н. “оръжия за масово унищожение” на Ирак, режимът на Буш трескаво разработва нови оръжия за масово унищожение, подкопавайки международните договори за биологичните и химически войни.

В “Лос Анжелис Таймс” военният анализатор Уилям Аркин описва тайна армия, организирана от Доналд Ръмсфелд и подобна на ръководените такива от Ричард Никсън и Хенри Кисинджър, които Конгресът обявява за незаконни. Тази военна единица с “огромни възможности за набиране на разузнавателни данни с цел активна подкрепа” ще свърже “прикритите акции на ЦРУ и военните, информационната война и измамата като средство за обработка на общественото мнение”. Според засекретен документ, изработен за Ръмсфелд, новата организация, известна с Оруелианското си название “Оперативна група за предварителни действия” или P2OG, ще провокира терористични атаки, изискващи “контра-действия” от страна на САЩ срещу страни, “даващи подслон на терористи”.

С други думи, САЩ ще избиват невинни хора. Това напомня за “Операция Нортуд”: планът, представен на президент Кенеди от военните му шефове за лъжлива терористична кампания – включваща бомбардиране, отвличане, самолетни катастрофи и жертвани граждани на САЩ – която да послужи като оправдание за нахлуване в Куба. Кенеди отхвърля идеята. Убит е само няколко месеца по късно. Днес Ръмсфелд възражда “Нортуд”, но с ресурси, за които не можеше и да се сънува през 1963 г. и без наличие на световен съперник, за да е нужно да се пристъпва на пръсти. Не забравяйте да си напомняте, че това не е фантазия: че истински опасни хора като Пърл и Ръмсфелд – и Чейни – разполагат с огромна власт. През размишленията им преминава като червена нишка значението на медиите: “приоритетна задача е спечелването на журналисти с репутация, които да заемат нашата позиция”.

“Нашата позиция” е кодово название на лъжата. Като журналист, не знам да е имало друго време, в което официалната лъжа да е била по-широко проникваща, отколкото е днес. Може да се смеем на безсмислието на “досието за Ирак” на Тони Блеър или на смехотворната лъжа на Джак Строу, че Ирак бил разработвал атомна бомба (която жалките му подчинени веднага се втурнаха да “обясняват”). Но по-прикритите лъжи, оправдаващи непредизвикано нахлуване в Ирак и коварното свързване на тази страна с вероятни терористи, които надничат иззад всеки ъгъл на всяка станция на метрото, се разпространяват като рутинни новини. А те не са новини, а черна пропаганда.

Тази корупция превръща журналистите и радио и телевизионните говорители в обикновени марионетки. Нападение над един народ от 22 милиона страдащи хора се дискутира от коментаторите-либерали като тема за академичен семинар, при който картата на света може да се прекроява по начина, използван от империалистите от миналото.

Тези “хуманитарни” коментатори и журналисти предлагат на своите слушатели и читатели като тема за размисъл не бруталността и варварството на съвременния стремеж към имперско господство, а колко е “лош” Садам Хюсеин. И никой от тях не приема, че решението им да се присъединят към Партията на Войната решава съдбата на може би хиляди невинни иракчани, в момента наредени в редицата на международно осъдените на смърт от САЩ. Този двоен начин на мислене няма да проработи, няма да даде търсените резултати. Не можеш да поддържаш масови избивания в името на хуманитаризма. Още повече че крайностите на фундаментализма на Съединените щати, с които сега сме изправени лице в лице, предизвикват прекалено дълго добросърдечните и чувствителни хора, за да не ги разпознаят.

С благодарности към Норм Диксън и Крис Флойд.

hosted by motion hosting