Z Net | За спомоществуватели на Z (Z Sustainers) | Индимедия България | Начална страница на Z на български

За автора:


Кен Никълъс О’Кийфи от Юнивърсъл Киншип Сосайъти (Universal Kinship Society) е начело на доброволна мисия от борци за мир, които ще действат като човешки щитове в Ирак Повече информация можете да намерите на www.uksociety.org.

Обратно в Ирак като човешки щит


* http://www.zmag.org/content/showarticle.cfm?SectionID=1&ItemID=2806

Ден след ден последните заглавия в пресата ни съобщават, че се приближаваме все повече и повече към нова война срещу Ирак. Много хора по света се срамуват и са вбесени от тази перспектива, но се чувстват безсилни да принудят властимащите да чуят гласа им. В много големи градове по света бяха проведени мощни демонстрации за мир. Новинарските бюлетини обаче бързо ни връщат към барабаните на войната, които бият все по-оглушително за може би най-оркестрираната война, планирана от най-дълго време.

Най-силно ще пострадат, разбира се, невинните мъже, жени и деца на Ирак, пренесени в жертва пред олтара на войната, вкарани в капана на още една война с неизвестен краен резултат по отношение загубата на човешки живот. Какво е престъплението им? Само фактът, че са безпомощни жители на една богата на петрол страна, оглавена от диктатор, поддържан и въоръжаван в миналото от Западните сили, но днес вече неотговарящ на нуждите им.

Не трябва да позволяваме да бъдем безпомощни. Ганди изтъкна на времето, че “мирът не се ражда от сблъсъка на оръжията, а от издигането на справедливостта в култ от невъоръжените нации, изправили безстрашно снага срещу мощта на силните”. Какво ще стане, ако няколко десетки хиляди западни граждани отидат в Ирак и застанат рамо до рамо с иракските мъже, жени и деца? Заедно със засега няколко стотици хора – от стотици милиони на Запад – аз ще отида в Ирак като доброволец, за да бъда човешки щит срещу планираното масово избиване на хората там. Ще се присъединим към гражданите на света в Ирак и ще издигнем високо знамето на мира и справедливостта.

Ние ще поемем риска да бъде осакатени или убити – но това е само същият риск, пред който ще бъдат изправени невинните иракчани. Предпочитам да загина в защита на справедливостта и мира, отколкото да “живея в разкош” в престъпно съучастничество с масовата смърт и войната. Това не означава, че поддържам Садам Хюсеин, както нашето правителство вършеше в продължение на години. Поемам този риск, за да спася живота на хора от нашето общо човешко семейство. Ние ще покажем на народа на Ирак, че голяма част от хората на Запад са против тази престъпна война. И ще обърнем внимание на западните политици върху човешката цена на войната, защото, за нещастие, смъртта и разрушенията, пред които са изправени милиони хора от общото ни човешко семейство, се разглеждат като някаква невъобразима абстракция – освен ако не става въпрос за живот на граждани на западни страни.

Конкретно за мен моето връщане в Ирак е и акт на лично покаяние. През 1989 г., когато бях само на 19 години, извърших най-невежествения акт в живота си, присъединявайки се към морските пехотинци на САЩ. През 1991 год. от невежа се превърнах в престъпник, вземайки участие във варварската война срещу народа на Ирак, в която срещу цивилното население бяха използвани оръжия с обеднен уран. Обявяването ми за “американски герой” беше прикритие на факта, че тогава Джордж Буш Старши ме използва заедно с няколко стотици хиляди други “американски герои” като опитна мишка, за да пробва въздействието на новите си оръжия. Все още на нас, ветераните от Първата война срещу Ирак през 1991 г., не е разкрита пълната истина за т.н. “Синдром на Войната в Залива” – никой не сметна за нужно да обяви на всеослушание колко души от другарите ми, войници в армията на САЩ, умряха от него. Затова пък ние, останалите живи, проумяхме каква е цената на живота ни в очите на нашите лидери. Когато лидерите на един народ не уважават дори живота на “синовете и дъщерите” му, то животът на обявения за враг е лишен от каквато и да било стойност. Животът на стотиците хиляди, усмъртени от санкциите срещу Ирак, се възприема от лидерите ни като цена, която си струва да се плати, а човешката цена на новата война срещу Ирак изобщо не фигурира в плановете им.

Според моето разбиране, ние, “гражданите”, сме отговорни за действията на “нашите” правителства. Ние сме тези, които се ползваме от привилегията да живеем в т.н. “демокрации”, така че всички ние носим на раменете си колективна вина за всичко, което допускаме лидерите ни да вършат от наше име не само срещу цивилното население на Ирак, но и срещу други народи в света. Невежеството не е оправдание. Наличието на други тирани, по-лоши или не, също не е и не може да бъде оправдание.

През 1999 година отхвърлих гражданството си на Съединените щати от срам и отврата, когато - макар и със закъснение – стигнах до логическия извод, че правителството ми не е достойно нито за паричната ми подкрепа – под формата на данъци – нито за лоялността ми. Да плащаш за пътища и училища е едно – да плащаш за “оръжия за масово унищожение” до степен на обезумяване и за глобално потисничество, е съвсем друго нещо.

Само най-манипулираните не са в състояние да схванат иронията в обявената война срещу тероризма от страна като Съединените щати с позорно дълга история на кървави интервенции в света. Лидер на народ с хиляди атомни оръжия – при това нагло декларирал “правото” си да ги използва, когато намери за необходимо – е готов да превърне в прах и пепел един от най-бедните народи на планетата, тъй като правителството му може би – кой знае? – планира да произведе подобни оръжия.

Тази “Война срещу тероризма” се превръща във “Война срещу свободата” в Съединените щати и навсякъде по света. Джордж Буш вече заяви, че “всеки народ, където и да се намира той, сега трябва да направи своя избор – с нас ли е или с терористите”.

Но това е една поредна лъжа: има и друга алтернатива. Аз, например, не съм нито с Джордж Буш, нито с терористите. И точно заради това, когато тази нова война започне, ще бъда в Ирак – рамо до рамо с народа на Ирак. И каня всички хора на планетата Земя да се присъединят към мен, обявявайки се чрез този акт за жители на света, готови да демонстрират солидарност към най-онеправданите на тази земя.

Присъединете се към нас или ни подкрепете по други начини!

Отивайки в Ирак като човешки щит, аз се прекланям пред принципите и законите на Универсалната декларация на човешките права. И ако загубя живота си там, ще си отида от света като човек в мир със себе си, прозрял истината и действал в съответствие с нея.

hosted by motion hosting