Z Net | За спомоществуватели на Z (Z Sustainers) | Индимедия България | Начална страница на Z на български

За автора:


По рождение уругваец, принуден да живее в изгнание от хунтата през 70-те години, Едуардо Галеано е един от най-гласовитите социални критици в Латинска Америка. Автор на книгите "Прерязаните вени на Латинска Америка" (забранена от Пиночет), "Огнена памет", "Надолу с главата: буквар за Огледалния свят" и др.

Съединените щати са във война


* http://www.zmag.org/content/showarticle.cfm?SectionID=15&ItemID=2868

Време за страх.

Светът живее в състояние на ужас, маскиран ужас. Някои го назовават Садам Хюсеин, вече сигурно уморен от натрапената му позиция на Враг Номер 1 – или пък Осама бин Ладен, професионален търговец на страх.

Истинската причина за тази планетарна паника обаче се нарича Пазарът. Той няма нищо общо с любезните местни бакали, от които си купувате плодове и зеленчуци. Думата е за безличния, всемогъщ, превзел цялото земно кълбо терорист, който действа сякаш е Господ и - точно като него! - смята, че е вечен. Многото му последователи крещят: “Пазарът е нервен!” или размахват предупредително пръст: “Не тревожете Пазара!”.

Престъпленията на Пазара вледенява от ужас сърцата на мнозина. Той прекарва живота си в грабеж на храни, поглъщане на работни места, превръщане на цели страни в заложници и в подпалване на войни.

За да продава войните си, Пазарът разпространява страх.

А страхът разпространява още страх в геометрична протресия. Двете кули в Ню Йорк ежедневно се срутват по телевизионните ни екрани. Какво стана със заплахата с антракс? Официалното разследване откри малко или нищо, а междувременно военните разходи на Съединените щати удариха небето. Сумите, харчени от тази страна за поддръжка на военната й машина, ти отнемат дъха – събират ти очите – подкосяват краката ти. Военните им харчове само за месец и половина могат да нахранят целия свят – ако вярваме на цифрите, предложени от ООН.

Всеки път когато Пазарът викне: “Давай напред!”, опасностметърът подскача, загубил ума и дума, удря червената зона и всички страховити съмнения се превръщат в реалност. Войната убива в името на предотвратяването – на съмнението: какво тук значат някакви си доказателства за престъпни деяния? Днес е редът на Ирак, осъден за втори път. Уравнението е просто и ясно: Ирак притежава втория по големина резерв от петрол в света – точно от каквото Пазарът се нуждае, за да задоволи жаждата за гориво на едно прахосническо консуматорско общество.

 

“Огледалце, огледалце от стената, кой е най-страшният на Земята?”

Световните сили монополизират оръжията за масово унищожение и считат това за тяхно естествено право. Когато покоряваха Америка, а този глобален пазар едва се задаваше на хоризонта, дребната шарка и грипът заедно отнеха живота на много повече хора от местното население отколкото меча и огнестрелното оръжие. Успехът на европейското нашествие се дължеше до голяма степен на бактериите и вирусите. Векове по-късно тези естествени сътрудници се превърнаха в средство за унищожение в ръцете на световните сили. Шепа страни контролират световния биологичен арсенал. Не много отдавна Съединените щати позволиха на Садам Хюсеин да използва биологични оръжия срещу кюрдите. По онова време Садам Хюсеин беше любимецът на Запада и никой не харесваше кюрдите. Тези оръжия бяха произведени от суровина, закупена от компания в Роквил, Мериланд, САЩ.

Във военно, както и във всяко друго отношение Пазарът призовава към либерализация – но не за всеки. Ресурсите остават в ръцете на шепа хора в името на глобалната сигурност. Садам Хюсеин плаши хората. Светът се тресе от страх – и защо? Ами защото Ирак би могъл – може би, кой знае? – да използва бактериологични оръжия или – още по-страшно! – той може би (кой знае?) има атомни оръжия. Човешката раса не може да допусне наличието на тази опасност, гърми президентът на единствената страна в света, използвала атомни оръжия срещу цивилни. Ирак ли изби – изгори – изпари – възрастните, жените и децата на Хирошима и Нагазаки?

Само погледнете за миг новото хилядолетие: хората по света треперят от ужас, питайки се ще имат ли храна за утрешния ден – ще имат ли покрив над главите си – как ще оцелеят ако – не дай, Боже! – се разболеят или катастрофират, или върху тях се стовари друг нещастен случай. Хората по света се питат дали утре все още ще имат работа – дали няма да им се наложи да работят двойно повече часове – дали капризите на фондовата борса няма да погълнат пенсиите им или последните ще бъдат запокитени в някоя черна дупка от развихрилите се дяволчета на инфлацията. Хората от градовете се страхуват от нападения днес или утре или край уличния ъгъл – дали домовете им ще бъдат ограбени или гърлата им прерязани? Хората от селата се надяват да съумеят да задържат земята си още някой и друг ден, а рибарите не са сигурни дали утре ще имат късмет да открият все още неотровени реки и морета. Отделни лица и цели страни не знаят как утрешния ден ще платят дълговете си, увеличени многократно от спекулантите.

Този ужас работа на Ал Кайда ли е?

Пазарната икономика извършва убийства, които не се появяват във вестниците: 12 деца умират от глад всяка минута. Благодарение на терористичната организация на света, защитена с военна сила и наречена “нов световен ред”, хиляди милиони хора страдат от хронично недояждане, шест милиона са с наднормено тегло. Силна икономика - нисък жизнен стандарт. Еквадор и Ел Салвадор възприеха долара като национална валута, но населението им се топи от масово бягство. Никога в тези страни не е имало толкова много бедност и толкова голяма емиграция. Продажбата на човешко месо в чужбина разрушава семейства, поражда тревога и скръб, разделя. През 2001 г. гражданите на Еквадор, принудени да търсят работа другаде, изпратиха повече пари в страната от общата сума, получена от износа на банани, скариди, риба тон, кафе и какао.

Уругвай и Аржентина зарязаха младите си хора. Емигранти, внуци на емигранти загърбват разрушените си семейства и спомените, от които кървят сърцата им.

“Докторе, душата ме боли… Коя болница има лекарство за мен? Моля ви…”

В Аржентина върви телевизионно шоу, което предлага на следящите го да спечелят призовата награда: работа. Списъците на чакащите се проточват зад линията на хоризонта. Програмата избира от тях кандидати, а публиката гласува. Печели кандидатът с най-сърцераздирателната история, успял най-резултатно да разплаче гласуващите. “Сони Пикчърс” продава успешната програма из света.

Каква работа? Няма значение каква. Срещу колко? Ще видиш.

Отчаянието на търсещите работа и страхът да не загубят работата си принуждава хората да приемат неприемливото. В целия свят се шири “УолМарт моделът”. Компания номер едно на Съединените щати забранява профсъюзите, увеличава работните часове и не плаща за извънредния труд. Пазарът-Бог изнася тази изключително доходоносна система. Колкото в по-тежко състояние е националната икономика, толкова по-лесно е правата на трудещите се да се превърнат на прах. Други права излитат през прозореца, за да дооформят нещата и се отворят други ниши за печалба. Целенасочено хвърлените семена на хаоса раждат плода на Техния ред. Бедността и липсата на перспектива раждат престъпления, водят до паника и осигуряват хранителна среда за най-лошото. Молят войниците на Аржентина, добре поддържани от престъплението, да се борят с него: “Елате и ни спасете от престъпленията!” крещи Карлос Менем, цивилен слуга на Пазара, който познава престъплението много добре, тъй като има богат опит като президент.

Занижените разходи за поддръжка и липсата на контрол означават високи приходи: танкер се цепи на две и изхвърля смъртоносната черна маса на петрола си в морето и тя се понася право към красивия бряг на Галиция и съседните брегове.

Най-печелившата търговия в света води до натрупване на несметни богатства и до “естествени” бедствия. Токсичните газове от петрола са главната причина за промяната на климата и за озоновата дупка. Последната е с размерите на Съединените щати. В Етиопия и други африкански страни сушата предизвика най-жестокия глад през последните двайсет години и причини неописуеми страдания на милиони хора - в Германия и други европейски страни най-тежките наводнения през последните петдесет години отнеха човешки живот и нанесоха съкрушителни разрушения.

Но освен това петролът предизвиква войни.

Бедният Ирак.

 

Brecha, Уругвай, декември 2002 г.

hosted by motion hosting