Z Net | За спомоществуватели на Z (Z Sustainers) | Индимедия България | Начална страница на Z на български

За автора:


Робърт Фиск е политически коментатор от британския вестник Индепендънт. www.independent.co.uk

Дезинформационната война започна


* http://www.zmag.org/content/showarticle.cfm?SectionID=15&ItemID=3241

Те са заели позиции из целия Среден изток. В пустините на Кувейт, в Аман, в северен Ирак, в Турция, в Израел и дори в самия Багдад. Трябва да има около 7000 журналисти и журналистически екипи “ в театъра” на действието както обичат да се изразяват по-безскрупулните от тях. В Катар е организиран голям пресцентър за онези, които няма да видят войната. Колко пъти генерал Томи Франк ще разтяга историите си в безумните новини в 9 часа, това никой не знае. Той даже не обича да говори с журналисти.

Но журналистическите сили в района са внушителни. Само BBC има 35 репортери в Средния Изток, 17 от които “внедрени” в бойните единици заедно със стотици репортери от американските медии. Когато започне инвазията, те ще загубят свободата си да пишат каквото искат. Ще има цензура. И нека си позволя едно предположение, ще видим много британски и американски журналисти отново в любимата им стара роля на оловни войничета, преоблечени във военни униформи, готови за своя нощен телевизионен театър. Невероятно, но факт - няколко американски телевизионни мрежи са изградили пункт в кюрдския Северен Ирак със заповед до началото на войната да не излъчат нито една новина – в случай, че това провокира иракчаните да изгонят репортерите им от Багдад.

Вcичко ще бъде оркестрирано, снимките често нагласени, ъглите внимателно подбрани, точно както и иракчаните ще се опитат да направят в Багдад. Погледнете фотографиите на британските войски в Кувейт пълни с безупречно подредени танкове и хеликоптери от вчерашните първи страници на вестниците. Това беше перфектно планирана фото-операция. Разбира се, и тя няма да трае дълго.

Ето няколко предположения за предстоящото информационно покритие на войната. За да прекосят границата между Кувейт и Ирак, американските и британски сили ще използват хиляди бомби с обеднен уран, считан от ветераните от 1991 като причина за синдрома от войната в Залива както и за хилядите случаи на тумори сред децата на днешен Ирак. След няколко часа те ще влязат в Басра за да бъдат посрещнати от мюсюлманите шиити като освободители. През “победния” си марш войските на САЩ и Великобритания ще бъдат окичени с рози и обсипани с ориз - традиционен арабски поздрав. Първите нови кадри от войната ще стоплят сърцата на господата Буш и Блеър. Употребата на боеприпаси с обеднен уран няма да бъде спомената от нито един репортер.

Но репортерите в Багдад ще отразяват бомбардировките, убиващи цивилни, съобщавайки първо целта и после стотиците загинали. Както обикновено, те ще бъдат обвинени, че “наливат вода в мелницата на врага, докато британските войски се сражават за живота си”. По същото време в Басра и другите “освободени” градове на южно от столицата иракчаните ще отмъстят жестоко на баасистките функционери на Саддам Хюсейн. На уличните лампи ще висят мъже. Много от телевизионните кадри, отразяващи тези сцени ще трябва да бъдат орязани за да се тушира степента на насилие.

Далеч по-добро за правителствата на САЩ и Великобритания ще бъде злокобното разкритие на килиите за мъчения, “стаите за изнасилване” и разказите на затворници, преживели най-ужасни страдания в ръцете на Садамовата тайна полиция. Това ще “докаже” колко “ние” сме били прави да освободим тези клети хора. Тогава САЩ ще трябва да открият “оръжията за масово поразяване”, които предполага се провокираха тази кървава война. В журналистическия лов за тези оръжия в момента всяка стара ракета е добре дошла.

Достъпът до бункерите, за които се твърди, че съхраняват химически оръжия, ще бъде спрян – разбира се те са твърде опасни за всеки журналист. Може би те наистина съдържат VX или антракс. Но за момента най-важното нещо за Вашингтон и Лондон е убедят света, че каузата е била правилна, и репортерите със или без военни униформи ще бъдат тъкмо под ръка да го потвърдят.

Багдад ще бъде обкръжен и на защитниците му ще бъде заповядано да се предадат. Из бедните квартали ще има сражения между шиити и сунити, начало на жесток граждански конфликт, за който нашественическите армии ще бъдат напълно неподготвени. Преследвайки Саддам Хюсейн, силите на САЩ ще прочистят територията между Багдад и родния му Тикрит. Буш и Блеър ще се появят по телевизията да говорят за великите си “победи”. Но докато те се хвалят, наяве ще започне да излиза истинската история: тази за разпада на иракското общество, за завръщането от Иран на хиляди бежанци от Басра, много от които въоръжени и отказващи да живеят под западна окупация.

На север, кюрдските бунтовници ще се опитат да навлязат в Киркук, където ще избият или “етнически прочистят” много от арабските жители на града. Из цял Ирак нашествениците ще станат свидетели на ужасни сцени на отмъщение, които повече не могат да бъдат пазени извън телевизионните екрани. Започва гибелта на иракската нация…

Разбира се американците и британците биха могли да влязат в Багдад след три дни за техните рози и ориз. Точно така направиха британците през 1917. И от тогава всичко е върви само на зле.

Внимавайте за следните коварни думички:

“Неизбежно отмъщение” – за екзекуциите на функционери от партията на Саддам БААС, за които екзекуции всъщност никой не вярва, че са били неизбежни.

“Твърдоглави” или “самоубийствени” – използвани за иракските сили, които предпочитат да се бият, но не да отстъпят.

“Предполагаеми” – за всички кланета, извършени от западни войски.

“Най-после, уличаващ факт” – когато репортерите влязат в старите килии за мъчения.

“Властите тук ни отказват достъп” – ясен знак, че журналистите в Багдад са затворени в хотела.

“Животът продължава” – към всяка снимка на иракски бедняк който прави чай.

“Новоосвободени” – за територии и градове, наскоро окупирани от американци или британци.

“Къде сгрешихме?” – за кадри, илюстриращи нарастващата анархия в Ирак, сякаш не е била предсказана.

Превод Милена Ангелова

hosted by motion hosting