Z Net | За спомоществуватели на Z (Z Sustainers) | Индимедия България | Начална страница на Z на български

За автора:


По време на работата си като журналист в ООН в периода преди Войната в залива от 1990-91, Филис Бенис започва да работи върху господството на САЩ над ООН и продължава да се ангажира с проблемите на санкциите и разоръжаването на Ирак и по-късно - с войната на САЩ и последвалата окупация на Ирак. През 1999 година, Филис придружава група помощници от конгреса на САЩ, които изследват последиците от наложените от САЩ икономически санкции и хуманитарнията условия там и по-късно се присъединява към бившия заместник-председател на ООН Денис Халидей, който подава оставка като хуманитарен координатор за Ирак в знак на протест срещу последиците от санкциите и го придружава на лекционна обиколка. През 2001 година, тя помага при основаването и в момента съпредседателства Кампанията на САЩ за прекратяване на израелската окупация. Работи в тясно сътрудничество с антивоенната коалиция Обединени за мир и справедливост и играе дейна роля в засилващото се световно движение за мир.

Петте стъпки на Буш

*Публикувано в Z Net на 26 май 2004: Bush's Five Steps


Съединените щати губят войната в Ирак. Правителството на Буш загуби битката за сърцата и умовете на иракчаните; четирима от всеки петима иракчани имат отрицателно мнение за окупационната власт и войниците на САЩ. След скандала с издевателствата над иракските арестанти в затвора Абу Граиб САЩ изгубиха и последните жалки останки от морален авторитет, за какъвто претендираха някога в Ирак, в арабския свят и международната общност. А в самите Съединени щати президентът Буш губи подкрепа по-бързо от всякога. Мнозинството американци смятат, че войната не си струваше цената, а 64% са убедени, че президентът няма ясен план за Ирак.

Новият “план от пет стъпки” на Буш, който трябва “да помогне на Ирак да постигне демокрация и свобода” не е нов, не предвижда сериозни стъпки към действително разрешаване на иракската криза и няма да донесе нищо, дори бегло напомнящо за демокрация и свобода. Вместо това той представлява рецепта за запазване на окупационния режим на Съединените щати, за стотици нови убити войници на САЩ и коалицията и хиляди нови убити иракчани, както и за продължаване на съсипването на страната.


Първа стъпка: Предай нещо


Каквото и да е онова, което Съединените щати планират “да предадат” на още неназначеното временно правителство на Ирак на 30 юни, то със сигурност няма да бъде суверенитет. Ирак няма да има суверенитет, докато 135 000 войници на Съединените щати и десетки хиляди такива от “коалиционните партньори” остават в страната под командването на САЩ, а не на иракското правителство.


Втора стъпка: Подобри сигурността


С или без одобрението на ООН, масираното военно присъствие на Съединените щати никога няма да “помогне за установяване на сигурност” в Ирак; точно обратното – то е главната причина за несигурността и насилието и е мишената за почти цялото насилие от страна на съпротивата.


Трета стъпка: Възстанови инфраструктурата


Дотук претенциите на Съединените щати за някакви възстановителни усилия са повече реторични, отколкото действителни. Няма никакви признаци, че това вероятно ще се промени, а фактът, че възстановяването е възложено предимно на избрани от Щатите частни фирми е гаранция, че то ще протече много по-бавно и ще струва много по-скъпо, отколкото ако беше осъществено с местни иракски или регионални арабски ресурси. Атаките срещу окупацията затрудняват допълнително процеса на възстановяване, а новите военни офанзиви на Съединените щати нанасят допълнителни щети, както на иракската инфраструктура, така и на домове и свети места.


Четвърта стъпка: Интернационализирай войната


Претенцията на Буш, че търси “по-широка международна подкрепа” е лъжа и измама. Предложената от Вашингтон нова резолюция на Съвета за сигурност цели превръщането на синьото знаме в параван като се осигури одобрението на ООН за продължаване на окупацията от страна на Съединените щати. Белият дом е способен да подкупи или сплаши достатъчно страни, за да си осигури вота на Съвета за сигурност и да прокара исканата от него резолюция – но това не означава международна легитимност.


Пета стъпка: проведи избори


“Националните избори”, за които говори Буш, няма да се проведат до началото на 2005 година. Дотогава временното иракско правителство – на което на 30 юни ще бъде връчена “властта” – няма да разполага с правото да одобрява или не военните действията и офанзиви на САЩ. Според официални представители на Съединените щати, то няма да има право да анулира законите за икономическа приватизация и сигурност, наложени миналата година от щатския генерал-губернатор Пол Бремер, и няма да има правото да разработва или въвежда каквото и да било сериозно законодателство.


Син параван за Ирак – проекторезолюцията на САЩ и Великобритания


В проекторезолюцията на ООН, която САЩ слагат на масата, има сериозни грешки. Тя е внимателно подготвена и съдържа ключови нашумели думички, които много европейски, арабски и други правителства искат да чуят - “суверенитет” се споменава 12 пъти, а текстът е осеян със споменавания на “териториалната цялост на Ирак”, “водещата роля на ООН” и дори “края на окупацията”. Но в действителност резолюцията е замислена да узакони контрола на Съединените щати над окупацията, като създаде илюзия за международна подкрепа – загръщането на иракската война в синьо знаме с одобрението на ООН.

Тя дава на контролираните от Съединените щати въоръжени сили “власт да вземат всички необходими мерки, допринасящи за сигурността и стабилността в Ирак” като насърчава другите страни да пращат пари, войски и други ресурси, които ще бъдат под контрола на САЩ. Проекторезолюцията включва лошо прикрит намек за евентуална намеса на НАТО, но пак под контрола на САЩ. Окупацията на Ирак от командваните от Съединените щати сили не е ограничена по време. В проекторезолюцията се споменава само, че Съветът за сигурност ще преразглежда мандата (няма автоматично приключване на мандата, а само преразглеждане) след една година или ако “преходното правителство” на Ирак поиска това – не става въпрос за “временното правителство на Ирак” от 30 юни, а за органа на властта, която Преходното събрание трябва да създаде в неопределено бъдеще след януари 2005 година.

Резолюцията не посочва правомощията на временното правителство. Преди време правителството на Съединените щати заяви, че то няма да има властта да анулира съществуващи закони, обнародвани и въведени от Пол Бремер. В проекта на САЩ и Великобритания това ограничение не се споменава, но не се и посочва какви ще бъдат фактическите права на това правителство. (Подробен анализ на резолюцията на ООН ще бъде поместен скоро.)

НАШИТЕ ПЕТ СТЪПКИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА МИР

  • Съединените щати приключват незабавно окупацията и връщат войниците у дома. Цялото законодателство в областта на икономиката, правото, петрола и сигурността, наложено от окупационните власти на САЩ, следва да се отмени.
  • Съветът за сигурност към ООН трябва да откаже да гласува одобрение на проекторезолюцията на САЩ и Великобритания, целяща осигуряване на политически параван за една незаконна война, а Обединените нации като цяло трябва да откажат участие в окупацията на Съединените щати.
  • Единствено след края на окупацията на САЩ, екип на ООН, подкрепен от Арабската лига и Организацията на Ислямската конференция, трябва да получи правомощия да окаже помощ на Ирак в управлението на международните помощи и в плановете за реконструкция и развитие.
  • Освобождаването на всички затворници от затвора Абу Граиб и търсенето на отговорност от най-високопоставените военни и цивилни служители на Съединените щати за издевателствата над затворниците трябва да се възприемат като първите стъпки на една мащабна национална кампания в Съединените щати, която трябва да преобърне политическата култура на расизъм и демонизиране на иракчаните, палестинците и другите араби – културата, която доведе до издевателствата в затвора Абу Граиб.
  • Пентагонът да престане да ползва услугите на безотговорни частни военни изпълнители в зони на бойни действия.

Превод: Благовеста Дончева,

26.05.04

hosted by motion hosting