Z Net | За спомоществуватели на Z (Z Sustainers) | Индимедия България | Начална страница на Z на български

За автора:


Грегъри Паласт е най-известен във Великобритания с разкритията в Обзървър за "Лобигейт" – неговото тайно разследване върху специалния достъп и влиянието на корпоративните лобита в правителството на Блеър. Рубриката на Паласт Inside Corporate America, в която разследващата журналистика се съчетава с политически анализи, разкри намесата на корпорациите в правителството на Клинтън, изрови нови връзки на корпорациите със свалянето на правителството на Алиенде и представи неизвестни досега доказателства по редица проблеми – от техниката на американските многонационални компании за смазване на профсъюзите до жестокостта на икономическите "реформи", видяна от бразилските гета. Коментарите на Паласт са препечатвани по целия свят от Интернешънъл Хералд Трибюн до Ла Република (Перу). Като разследващ икономист той е в основата на няколко от основните дела за рекет в Америка, от държавната измама за милиарди долари срещу ядрената енергетика в Щатите до изхвърлянето на Exxon Valdez от коренното население на Аляска. Паласт е носител на наградата "Дейвид Томас" на Файненшъл Таймс за неговите материали върху секретността и демокрацията.

Последната му книга "Най-добрата демокрация, която може да се купи с пари" е издадена на български език през 2004 г.

http://www.gregpalast.com

Изгубени гласове

*Публикувано в Z Net на 20 юни 2004: Lost Votes


По време на президентските избори през 2000 г. гласовете на 1,9 милиона американци не бяха преброени. Техническият термин беше “негодни гласове”. Купчината бюлетини, изхвърлени на бунището, имаше определено тъмно оцветяване: около 1 милион – половината от отхвърлените гласове - бяха гласове на чернокожи американци, макар чернокожите гласоподаватели да представляват едва 12% от всички избиратели.

Тази година може да стане още по-лошо.

Тази грозна расистка статистика е скрита в математическите гъсталаци на приложенията към официалните доклади, представени като резултат от разследването на последните изборни маймунджилъци във Флорида.

Как може 2 милиона бюлетини да станат негодни? Не като забравиш да ги сложиш в хладилника. Случаен белег, блокирала машина, двукратно перфорирана карта ще свършат работа. Лесно е да си изгубиш гласа, особено когато някои политици желаят да го изгубиш.

Докато разследвах за телевизията на BBC преброяването на гласовете във Флорида през 2000 г., видях от първа ръка как се играе играта на негодност, която черните гласоподаватели бяха предварително набелязани да изгубят.

Във Флорида окръг Гадсдън има най-голям процент черни гласоподаватели и съответно, най-голям процент на негодност. Един на всеки 8 гласа, подадени през 2000 г., не е преброен. Много гласоподаватели пишат на ръка “Ал Гор”. Оптическата преброяваща машина отхвърля автоматично тези бюлетини, защото “Ал” е “случаен белег”.

В съседния Талахаси, столицата на щата, негодност на гласове почти няма: всеки подаден глас е преброен. Разликата? В окръг Талахаси - населен преди всичко с бели - белият гласоподавател поставя бюлетината си директно в оптичните скенери. Ако те регистрират “случаен знак”, гласоподавателят получава веднага нова бюлетина с указания как да я коригира.

С други думи, в белия окръг, ако направиш грешка, получаваш друга бюлетина. В черния окръг, ако направиш грешка и бюлетината ти се изхвърля.

Комисията за защита на гражданските права на Съединените щати разравя вонящия куп отхвърлени гласове и заключава, че от 179 855 бюлетини обявени за невалидни от чиновниците във Флорида, 53% са гласове на чернокожи гласоподаватели. Във Флорида гласът на чернокож гражданин е 10 пъти по-вероятно да бъде отхвърлен от този на белия гласоподавател.

Но нека не се ограничаваме само с расисткия процент негодност във Флорида. Членът на Комисията за защита на гражданските права Кристофър Едли, наскоро назначен за декан на юридическия факултет на Калифорнийския университет в Бъркли, проведе флоридското изследване в национален мащаб. Неговият екип установи смущаващия факт, че станалото във Флорида е типично за страната.

Филип Клинкнър, статистикът, който работи върху разследванията на Едли, констатира: “Изглежда, че около половината от всички негодни бюлетини в САЩ, около 1 милион гласове, са подадени от цветнокожи гласоподаватели”.

Тези непреброени гласове, както ги нарича Комисията по защита на гражданските права, не са случайност. Във Флорида, например, открих, че технически лица предупреждават управата на губернатор Джеб Буш дълго преди ноември 2000 г. за расовото неравноправие тенденция в процедурите за преброяване на гласовете.

И тук е коренът на проблема. Една расистка система за преброяване на гласовете съвсем не може да се нарече политически неутрална. Като се вземе предвид, че повече от 90% от чернокожия електорат гласуват за Демократическата партия, ако т.н. “негодни” гласове бяха преброени, Гор щеше да спечели изборите във Флорида с лекота, да не говорим колко щеше да набъбне резултатът му в национален мащаб. Не е изненадващо, че екипът на брата на президента, уведомен за предстоящото отхвърляне на черните бюлетини, отвежда поглед и свирука.

Изхвърлянето на черните гласове не е монопол само на една партия. Окръг Кук в Илиноис има един от най-високите проценти негодност в страната. Няма нищо странно. Машината на Демократическата партия на “шефа” Дейли, сега унаследена от синовете му, оцелява благодарение на систематичното лишаване на чикагските негри от право на глас.

Как можем да поправим всичко това? Първо, да зарежем удобните извинения за негодността на гласовете от типа на липса на образование на гласоподавателя. Една телевизионна мрежа заяви факта, че чернокожите гласоподаватели във Флорида, току-що регистрирани и без образование, срещали затруднения с попълването на бюлетините. С други думи, негрите са твърде тъпи, за да гласуват.

Това удобно расистко извинение е изцяло погрешно. След катастрофата в Гадсдън, Флорида, общественото негодувание принуди управата да промени процедурите в този населен главно с негри окръг, като ги изравни с тези в населените с бели окръзи. Резултат: почти нулев брой негодни гласове при изборите през 2002 г. “Оформлението на бюлетината, машините и процедурата – твърди статистикът Клинкнър – влияят върху негодността.”

С други думи, преброителите са виновни, а не гласоподавателите. Политиците, които избират типа на бюлетината и метода на преброяване, отдавна знаят как тънко да играят с процента негодност, когато това им отърва.

И по-лошо ще става. Законът с погрешното наименование “Помогни на Америка да гласува”, подписан от президента Буш през 2002 г., налага компютъризация на избирателната урна.

Калифорния отказа да одобри някои от цифровите урни на Дайболд Корпорейшън в отговор на опасенията, че хакери биха могли да изберат следващия ни президент. Но действителната опасност от този вид гласуване е, че компютрите - дори и с добре защитен софтуер - са податливи на някои груби игри на негодност: късно отваряне на избирателните пунктове, блокиране на гласове, гласове, изгубени в ефира.

За пореден път историята на електронното гласуване има определен расов насоченост. През 2002 г. окръг Брауърд във Флорида триумфално мина към гласуване чрез докосване на екран. В белите райони всичко като че ли мина добре. В черните райони стотици чернокожи американци бяха посрещнати в избирателните пунктове с блокирали избирателни машини и гласовете им просто изчезнаха.

Минаването към компютри няма да реши проблема. В Канада и Швеция се гласува с обикновени бюлетини и двете страни демонстрират нисък процент негодност, без каквито и да било съмнения за подозрително преброяване.

В Америка просто решение основано на хартиени бюлетини се посреща на нож, тъй като много политици, напълно наясно с расистката постановка в играта на негодност, се възползват от нея и нямат голям стимул да открият липсващите 1 милион бюлетини на чернокожи гласоподаватели.

превод: Благовеста Дончева

hosted by motion hosting