Z Net | За спомоществуватели на Z (Z Sustainers) | Индимедия България | Начална страница на Z на български

За автора:


 Тони Соло живее в Централна Америка. Той е активен участник в съпротивата срещу настъплението на т.н. “нов световен ред” във всичките му проявления.

Е-mail: tonisolo01@yahoo.com

Дориан Грей отива в Ирак


* ZNet, дата 2003

http://www.zmag.org/content/showarticle.cfm?SectionID=15&ItemID=5457

Джон Негропонте ще бъде много подходящо назначен за генерал-губернатор на Ирак от сегашния режим във Вашингтон. Дружески настроен към отрядите на смъртта, Негропонте е един от сладкодумните съвременни варвари, които подвеждат Конгреса на Съединените щати относно деянията на САЩ в Централна Америка през 80-те години. Същата група днес подвежда народа на Съединените щати в катастрофалната война и позора в Ирак.

Те представляват корпоративната плутокрация, която винаги е накланяла външната политика на Съединените щати срещу интересите на народа на страната. Както винаги, те с лекота предизвикват невъобразима загуба на човешки, материални и финансови ресурси с една-единствената цел: осигуряване на корпоративното благосъстояние на компании като Халибъртън на Дик Чейни и Карлайл Груп на Джордж Буш Старши. Корупцията, масовите убийства, изтезанията са част от пакета – в това отношение няма нищо ново.

 

Същият стар сценарий – същите стари актьори

Едва ли предателството, извършвано по отношение на народа на Съединените щати, би могло да бъде по-дълбоко и по-ясно очертано. Сценарият е написан преди години в Югоизточна Азия и Латинска Америка от същите безмилостни идеолози, които превзеха Белия дом след изборния провал във Флорида през 2000 г. Сега тези варвари с бели якички – Дик Чейни, Колин Пауъл, Ричард Армитидж, Елиът Абрамс и останалите – вече не могат да потулват изтезанията, убийствата и корпоративната корупция, които неотменно характеризират колониалните режими като този в Багдад сега.

Само някой като Рип Ван Уинкъл (Герой на едноименен разказ от Уошингтън Ървинг (1819 год.): Рип се събужда след 20-годишен сън и намира всичко променено. – Б. пр.) може убедително да се преструва на изненадан. Подкрепата за Израел, планът “Колумбия”, войната в Афганистан и Ирак – всички тези прояви на външната политика на Съединените щати обслужват нуждите на корпоративната плутокрация, която доминира политиката в Щатите. Убийствата и издевателствата в Ирак (както и в Гуантанамо и във военновъздушните бази в Баграм и Диего Гарсия) са част от търговския асортимент на Белия дом не по-малко, отколкото такива негови съюзници като правителствата на Израел и Колумбия. И винаги е било така – от Гватемала и Виетнам през Филипините и Източен Тимор, Никарагуа, Хаити и Колумбия – до Афганистан и сега Ирак.

 

Поносимата лекота на битието на съвестта на Джон Негропонте

На пръв поглед политическият път на Джон Негропонте от губернатор в Хондурас до губернатор в Багдад изглежда дълъг. Но за човек без забележима морална съвест разстоянието е само крачка. Заедно с колегата си Джон Маисто, сега представител на Съединените щати в Организацията на американските държави, Негропонте успешно работи за потулването и оправдаването на издевателствата и нарушения на човешките права, за да се ускори терористичната война на Роналд Рейгън в Централна Америка.

През 1989 г., три години след присъдата на Световния съд срещу терористичния режим на Рейгън, Междуамериканският съд за защита на човешките права най-сетне издаде присъда по проблема с насилствените изчезвания на хора. Разследваните случаи не бяха от Колумбия, Чили, Аржентина, Уругвай, Гватемала или Ел Салвадор. Съдът постанови, че Хондурас е отговорен за 4 случаи на изчезване на хора – на Франциско Фаирен Гарби, Йоланда Солис Коралес, Саул Годинес Крус и Манфредо Анхел Веласкес.

И четирите случая стават между 1981 и 1983 години, когато, като посланик на Съединените щати, Джон Негропонте е помагал на хондураската армия да унищожи цивилните противници на хондураското правителството. Истината е, че отрядите на смъртта “изчезват” повече от 180 студенти, профсъюзни деятели, борци за защита на човешките права и други. Убийствата допринасят за смазване на опозицията срещу присъствието на Никарагуанските контри в Хондурас. За хората от Съединените щати най-потресаващо от всички тези убийства беше това на свещеника-йезуит от Щатите Джеймс Карни.

 

Безопасна журналистическа самоотлъчка или непроницаема тефлонирана броня?

Карни е арестуван от хондураската армия през 1983 г. Той е свещеник на група партизани, пленени от хондураската армия и части на САЩ по време  на военни учения. Правителственият комисар по човешките права на Хондурас Лео Валадарес разследва случая “Карни” през 90-те години и стига до извода, че Карни е бил разпитван, измъчван и накрая убит от хондураски военни. Според някои показания в разпитите на Карни са участвали военни от Съединените щати.

Но не се намери кой да попита Негропонте за факта, че по това време хондураските военни едва ли биха посегнали на живота на Джеймс Карни без одобрението или знанието на някой от персонала на посолството на Негропонте. Много вероятно е самият Негропонте да е дал подобно одобрение или нарочна незаинтересованост. Като се има предвид тотално самоотлъченото състояние на корпоративните медии, едва ли някой някога ще му постави пряко въпроса за неговата роля в убийството на Карни.

Със своето добре документирано досие за дейността му в Централна Америка, Негропонте без съмнение е изключително подходящ за представител на режима на Буш в Ирак. Той е образцово тефлониран организатор на изтезания. Фактът, че нито Конгресът, нито официалните медии някога са разпитвали Негропонте за действията му в Хондурас до голяма степен обяснява катастрофата в Ирак.

Ние можем да крием известно време истината за себе си на тавана като портрета на Дориан Грей. Но грозотата и ужасът си остават въпреки усилията ни.

превод: Благовеста Дончева

19 юли 2004

hosted by motion hosting