Z Net | За спомоществуватели на Z (Z Sustainers) | Индимедия България | Начална страница на Z на български

За автора:


P class=about>  Ноам Чомски(1928) е американски лингвист, лектор и политически активист, считан за създател на трансформационната генеративна граматика – система, която революционизира лингвистиката. Чомски започва работа в Масачусетския технологичен институт (MIT) през 1955 и става известен като отявлен противник на въвличането на САЩ във войната във Виетнам (1959-1975). Написал е много книги върху лингвистиката и политиката. "Език и отговорност" (Language and Responsibility, 1979) свързва езика и политиката.

Неустойчиво неразвитие


В един скорошен разговор Чомски беше запитан "Какви са мотивите на САЩ да настояват за устойчиво развитие в развиващите се страни?" Ето неговият отговор:

За пръв път чувам – наистина ли САЩ настояват за устойчиво развитие? Доколкото знам САЩ настояват за неустойчиво неразвитие. Програмите, залегнали в политиката на САЩ, вижте само правилата на Световната търговска организация, да речем TRIP и TRIM (Trade-Related Intellectual Property и Trade-Related Investment Measures – Интелектуална собственост с отношение към търговията и Инвестиционни мерки с отношение към търговията) са замислени да възпрепятстват развитието и растежа. Така правата върху интелектуалната собственост са просто защита на монополните цени и контрол, гарантираща на корпорациите, всъщност вече мегакорпорациите, правото да налагат монополни цени, тоест гарантират, че лекарствата на фармацевтичната промишленост ще имат цени, които повечето хора в света не могат да си позволят, дори някои хора тук. Например лекарствата в САЩ са много по-скъпи, отколкото същите лекарства да речем в съседна Канада, по-скъпи, отколкото в Европа, а в третия свят това просто обрича милиони хора на смърт.

И други страни могат да произвеждат лекарствата. А при предишните патентни режими патентът беше върху процеса. Не знам дори дали и това е правомерно, но патентите върху процеса означаваха, че ако някоя фармацевтична фирма намери начин да произведе лекарство, друг някой по-умен може да намери по-добър начин да го произведе, защото само процесът е патентован. Тоест, ако бразилската промишленост намереше начин да го прави по-евтино и по-добре, чудесно, можеше да го прави. Нямаше да наруши патентите. Режимът на Световната търговска организация настоява вместо това за патенти върху продуктите, тоест нямаш право да измисляш по-умен процес. Забележете, че това възпрепятства растежа и развитието и е замислено точно с тази цел. Замислено е да блокира нововъведенията, растежа и развитието и да поддържа изключително високи печалби.

Да, фармацевтичните корпорации и други твърдят, че това им трябва, за да компенсират разходите по изследванията и внедряването. Но вгледайте се по-внимателно. Много сериозна част от изследванията и внедряването тъй или иначе се плаща от данъкоплатците. По-точно, тя е в рамките на 40-50%. Но това е занижено, тъй като не отчита фундаменталните биологични и научни изследвания, които също се плащат от данъкоплатеца. Ами, да речем, че той ги плаща 100%. Тогава цялата аргументация за монополните цени изчезва и ще има огромна полза за обществото. Няма оправдателна икономическа причина да не се направи това. Е, има една – печалбата, – но това е усилие за възпрепятстване на растежа и развитието.

А за Инвестиционните мерки с отношение към търговията? Какво постигат те? TRIP-овете са пълен протекционизъм в полза на богатите и силните чрез обществено субсидирани корпорации. TRIM-овете са малко по-деликатни. Те изискват дадена страна да не може да поставя условия на инвеститора. Да речем Дженерал Моторс реши да работи на ишлеме, да произвежда части в някоя друга страна с неорганизирана евтина работна ръка и после да ги връща в Дженерал Моторс. Една от причините, на които се дължи успешното развитие на азиатските страни, е, че те блокираха тази възможност, като настояваха, ако има чужди инвестиции, да бъдат направени така, че да дават положителен резултат за страната получател. Тоест, трябваше да има трансфер на технологии или да инвестираш там, където те искаха да инвестираш или част от инвестицията да отиде за износ на краен продукт, който генерира печалба. Много подобни инструменти. Отчасти това беше пътят на източно-азиатското икономическо чудо. Между другото, това е начинът, по който се развиха и другите развиващи се страни, включително Съединените щати: с трансфер на технологии от Англия. Тези подходи са блокирани от Инвестиционните мерки с отношение към търговията. Те привидно звучат сякаш увеличават свободната търговия, но в действителност увеличават способността на огромните корпорации да извършват централно управление на задграничните сделки, защото ишлемето и вътрешнофирмените прехвърляния са точно такива – те се управляват централно. И те отново подкопават растежа и развитието.

Всъщност, ако се погледне по-общо, цели се въвеждане на режим, който ще предотврати онзи растеж, който се състоя в днешните богати индустриални държави – е, не е най-добрият растеж, който можем да си представим, наистина, но поне е някакъв растеж. Ако се върнем от Англия до Съединените щати, Германия, Франция, Япония, Корея – всяка една от тези страни се разви като драстично нарушаваше принципите днес залегнали в Световната търговска организация. Тези принципи са методи за подкопаване на растежа и развитието и осигуряване на концентрацията на властта. Въпросът за устойчивото развитие дори не се повдига. Но това е съвсем друг въпрос. Устойчивото развитие означава например да се обръща внимание на така наречените външни фактори, неща, които фирмите не поглеждат дори.

Да вземем за пример търговията. Търговията би следвало да увеличава богатството. Може и да е така, може и да не е, но не може да се каже, преди да се отчетат всички разходи в търговията, включително онези, които не се отчитат, например разходите по замърсяването. Когато нещо се движи от тук до там, то замърсява. Това се нарича външен фактор, той не се отчита. Или изчерпването на ресурсите, както се изчерпват ресурсите при селското стопанство. Или военните разходи. Например цената на петрола се поддържа в определени граници, не много висока, не много ниска, чрез една значителна част от Пентагона, насочена към близкоизточните производители на петрол, която е там, не защото Съединените щати много обичат да правят учения в пустинята, а защото там е петролът. Цената трябва да се поддържа не много висока и да не пада много ниско, да остане такава, каквато е. Този въпрос не е проучван много обстойно, но един консултант на енергийното министерство на Щатите изчисли, че само разходите на Пентагона субсидират с около 30% цената на петрола, някъде в тези граници.

Пак, погледнато в общ план, има много такива неща. Една част от стойността на търговията е, че тя лишава хората от техния поминък. Когато САЩ изнасят свои субсидирани селскостопански продукти в Мексико, те изхвърлят милиони селяни от техните ферми. Това е разход. Всъщност е многократен разход, защото тези милиони хора не само страдат, но и са принудени да ходят в градовете, където смъкват надниците и така страдат и други хора – включително, между другото, американските работници, които вече се конкурират с още по-ниски надници. Всичко това влиза в разходите. Ако те се вземат предвид, картината на икономическите взаимоотношения изцяло се променя.

Между другото, това е вярно също и за брутния вътрешен продукт. Вижте измеренията на брутния вътрешен продукт – те са силно идеологически. Например един от начините да се увеличи брутният вътрешен продукт в Съединените щати е да се прави онова, което реално се прави – да не се поправят пътищата. Ако не поправяш пътищата и имаш много дупки, колите се чупят. Трябва да купуваш нова кола. Или да идеш на сервиз да ти я оправят и така нататък. Всичко това увеличава брутния вътрешен продукт. Хората боледуват повече, когато замърсяваш атмосферата. Това увеличава брутния вътрешен продукт, защото те трябва да ходят в болница, да плащат на лекари, да купуват лекарства и така нататък. Всъщност онова, което увеличава брутния вътрешен продукт в обществата така, както са организирани днес, често не представлява никаква социална полза в никой разумен смисъл.

 Имаше усилия да се въведат други мерки, които отчитат тези неща и те показват нещо съвсем различно. Например Съединените щати е една от малкото индустриални страни, които не публикуват редовно «социални индикатори» – социални измерители като тормоз на деца, смъртност, всякакви подобни неща. Повечето страни го правят. Всяка година те измерват своя социален индикатор. Съединените щати не го правят и затова е трудно да се прецени социалното здраве в страната. Но имаше усилия да се направи това.

Имаше един сериозен проект в университета «Фордам» – йезуитски университет в Ню Йорк. Години наред те се опитват да изградят измерител на социалното здраве в Съединените щати. Само преди няколко месеца издадоха последния том. Интересни неща има там. Според техните анализи, мерките от типа, за който споменах, някъде до 1975, тоест по време на "златния век", както го наричат, социалното здраве е нараствало повече или по-малко заедно с икономиката. Икономиката се подобрява и социалното здраве се подобрява. От 1975 те се разделят. Икономиката продължава да расте, макар по-бавно от преди, но социалното здраве запада. И продължава да запада. Всъщност те стигат до заключението, че Съединените щати са в рецесия, в сериозна рецесия от гледна точка на този въпрос. Точно тук е мястото да се обърне внимание на въпроси като устойчивото развитие, смисленото развитие. Но това изисква изцяло различен поглед върху всички тези въпроси на икономиката, техните последствия и пр. Нещо, което определено трябва да се предприеме. А това са въпроси, които възникват, когато хората говорят за устойчивото развитие, но САЩ със сигурност нямат такава програма. Трябва да имат, обаче нямат.

hosted by motion hosting