Z Net | За спомоществуватели на Z (Z Sustainers) | Индимедия България | Начална страница на Z на български

За автора:


 Грегъри Паласт е най-известен във Великобритания с разкритията в Обзървър за "Лобигейт" – неговото тайно разследване върху специалния достъп и влиянието на корпоративните лобита в правителството на Блеър. Рубриката на Паласт Inside Corporate America, в която разследващата журналистика се съчетава с политически анализи, разкри намесата на корпорациите в правителството на Клинтън, изрови нови връзки на корпорациите със свалянето на правителството на Алиенде и представи неизвестни досега доказателства по редица проблеми – от техниката на американските многонационални компании за смазване на профсъюзите  до жестокостта на икономическите "реформи", видяна от бразилските гета. Коментарите на Паласт са препечатвани по целия свят от Интернешънъл Хералд Трибюн до Ла Република (Перу). Като разследващ икономист той е в основата на няколко от основните дела за рекет в Америка, от държавната измама за милиарди долари срещу ядрената енергетика в Щатите до изхвърлянето на Exxon Valdez от  коренното население на Аляска. Паласт е носител на наградата "Дейвид Томас" на Файненшъл Таймс за неговите материали върху секретността и демокрацията.

http://www.gregpalast.com

Новата Британска империя на обречените

Водата на Боливия е последната придобивка на жадниите британски фирми на служба при Чичо Сам.


* Статията е публикувана на 23 април 2000 в Observer, рубрика Inside Corporate America. Оригиналът можете да намерите на http://www.gregpalast.com, на http://www.guardianunlimited.co.uk/Archive/Article/0,4273,4010929,00.html и в Z Net на http://www.zmag.org/bolivia.htm

 

От първите страници на вестниците крещят снимките на двамата загинали бели земеделци в Зимбабве, а новините от Боливия – "Протестите взимат две жертви" – са сбутани в "Светът накратко" в Гардиан, а другаде изобщо не са споменати. Колко жалко. Докато Зимбабве е отчасти отзвук от едно имперско минало, Боливия е въпрос от имперското бъдеще на Великобритания.

Първо, нека оправим сметките. Броят на загиналите в Боливия вече е шестима, 175 ранени, включително две ослепени деца, след като военните стреляха със сълзотворен газ, а после и с куршуми срещу демонстрантите протестиращи срещу 35-процентното увеличение на цената на водата наложено на град Кочабамба от новите собственици на водоснабдяването, Интернешънъл Уотърс Лимитед от Лондон.

След убийствата в Кочабамба, Уго Бансер (някога диктатор на Боливия, сега избран за президент) обяви положение на национална обсада и оряза гражданските свободи. На 12 април, точно след обявяването на военното положение, директорът на Световната банка Джеймс Улфенсън каза на репортерите: "С радост съобщавам, че безредиците в Боливия затихват."

Свързах се с Оскар Оливера, профсъюзен деятел и водач на протестите, за да го питам как е организирал безредиците. На 6 април Оливера – заедно с група от 14 икономисти, парламентаристи, юристи и обществени дейци – приема поканата на правителството за обсъждане на повишаването на цените от ИУЛ. След като влизат в правителствената сграда на Кочабамба, Оливера и колегите му са арестувани. След като Оливера е окован, безредиците пред сградата можеха да бъдат направлявани единствено от  водача на 500-те протестиращи – католическият архиепископ на Кочабамба.

Естествено има вероятност и Улфенсън да е объркал нещо и хората, които той нарича рушители на реда, да са всъщност невинни жертви на кървави репресии. Оливера, един от петимата освободени водачи на протестите (правителството поставя останалите 17 под домашен арест), отлита за Вашингтон да се опита да говори с Улфенсън. Но директорът е зает човек и Оливера си заминава, без да се срещне с него.

Не сте чували за ИУЛ? Както редица други британски многонационални компании, се контролира от по-голяма американска корпорация, в случая от строителния гигант Бектел. Недолюбваният във Великобритания воден монопол Юнайтед Ютилитис (Нортуест Уотър), първоначално съсобственик на ИУЛ, е понижен до "стратегически партньор" през ноември.

От американския си щаб Бектел пусна декларация, в която твърдо отрича, че недоволството в Боливия има нещо общо с тяхното вдигане на цената на водата. Нещо повече, американският собственик на ИУЛ мрачно намекна, че бунтът отчасти е дуло на хората, които са против "акциите срещу производството на кока". Оливера отвърна, че нито той, нито архиепископът търгуват с наркотици.

Повишаването на цените на водата, което възпламени водната война, беше продиктувано от нуждата на ИУЛ да си върне разходите за огромния проект за язовир Мисикуни. Водата от язовира ще струва грубо шест пъти по-скъпо от водата от алтернативните източници. И защо им е на ИУЛ да купуват вода от такъв абсурдно скъп източник? Ами, може би защото ИУЛ притежават част от проекта за язовир Мисикуни.

А хората не искат да плащат за язовира и по една друга причина: язовир няма. Той още не е построен.

Основен принцип на счетоводството е, че инвеститорите, а не потребителите финансират капиталното строителство. Поелите риска по-късно покриват разходите от печалбата, когато проектът даде продаваем продукт. Това е сърцето, душата и оправданието на системата наречена "капитализъм".

На теория. Но когато един монополист докопа кранчето на водата в един град, той може да изпомпва финанси за капитални проекти (дори такива, които струват 600% над пазарните цени) от пленените потребители, вместо от акционерите.

 Самуел Сория, бившият консултант на боливийското правителство по водните проекти, казва, че не е могъл да получи от ИУЛ доказателство за каквито и да било направени инвестиции за дейност. На Сория, председател на Икономическия съвет на Кочабамба, било казано, че купувачите на системата депозирали десет милиона долара в сметка в Ситибанк в Ню Йорк, но Сория не намери доказателство за тяхното прехвърляне в Боливия. Цената на водата, опасява се той, може в крайна сметка да скочи със 150 процента под управлението на ИУЛ.

Луис Бредов, издател на вестник GENTE, ми каза, че "никой не е дал никакви пари" за водоснабдяването на Кочабамба. Неговото собствено разследване стига до заключението, че ИУЛ взима цялата система без пари. Той приписва тези изключително изгодни условия на съдружието на ИУЛ с бившия боливийски президент Хаиме Пас Самора, водач на партията, близка до Бансер.

Лондонският говорител на ИУЛ не допълни кой знае какво: "Откъде разбрахте, че ИУЛ има отношение към Кочабамба?" (Боливийската групировка на компанията се нарича Агуас де Тунари). Всъщност участието на Британската компания започва да става, ако използвам термина на Бредов, "misterioso". Президентът Бансер, за да потуши разрастващите се демонстрации, обяви, че отменя приватизацията на водата на 5 април.

Но на следващия ден се разчу, че ИУЛ отново е на кормилото на водната компания и хората в цялата страна отново излязоха на улицата. На 10 април паникьосаните власти обявиха, че чуждестранният консорциум е "изоставил" предприятието, неговият британски шеф уж избягал от страната. Но миналия четвъртък ние намерихме шефа от ИУЛ в един хотел в Ла Пас, където – казаха ми неговите помощници – щели да започнат преговори с правителството на Бансер.

Не може да се каже, че британско-американската фирма е довела Кочабамба до нищета. Не, тя заварва изобилна такава. Стомашно-чревните възпаления, водещи до диарийни заболявания са най-големият убиец на деца в Боливия и това се дължи на факта, че водоснабдяването и пречиствателните съоръжение достигат само до 31 процента от домовете по селата.

Директорът на Световната банка Улфенсън открива решението на водния недостиг: вдигнете цената. Ще си плащате – казва той на протестиращите потребители на вода в Боливия в невероятната си филипика срещу безредиците.

Избликът на Улфенсън "млъквай и плащай" противоречи на неговия собствен експертен съвет по водата. През юли 1997 на съвещание във Вашингтон технократите на Банката излагат пред боливийците аргументите срещу Мисикуни и дори предупреждават за обществено негодувание, ако цените се вдигнат. Според източник от Световната банка, пожелал да остане неназован, хидролозите на Банката, заедно с техниците, изготвят воден проект за Кочабамба многократно по-евтин от раздутата цена на Мисикуни. Тази алтернатива може да се изплати без да се вдига цената за сегашните потребители. Водоснабдяването и разпространението може да се раздели между две фирми, за да се избегне сключването на договор сам със себе си, залегнало в основаването на Агуас де Тунари.

 Защо тогава Улфенсън атакува протестите срещу проект, който самата Световна банка смята за мътен? Защото има по-едри планове, които не се обсъждат с дребните риби по ниските нива на Банката. Дълго преди министерските лимузини да задръстят столицата на Щатите, големите политически решения са взети на широкомащабни съвещания "по сектори". По отношение на водата близо 1 000 ръководители и бюрократи се събраха миналия месец в Хага, за да разгледат и изгладят програмата за приватизирането на водоснабдяването по света.

Но частните водоснабдители могат да печелят само, ако цените се вдигнат рязко и бързо. ИУЛ си осигурява от Боливия 16 процентна реална гарантирана възвръщаемост. Само тази инжекция на печалбата сама по себе си е достатъчна, за да доведе до първоначалното 35-процентно повишаване на цените на водата. За да подпомогнат тази "реформа", МВФ, Световната банка и Междуамериканската банка за развитие са заложили разпродажбите в така наречените от тях национални "стратегически планове" за всички южноамерикански държави. Консорциуми като ИУЛ са формирани, за да сложат ръка на тези изхвърлени обществени активи.

Оправдателната причина за разпродажбите е, че приватизаторите се задължават да осигурят капитали за крайно необходимите ремонти и разширения на системата. Но обещанията бързо увяхват. Организаторите на протеста в Кочабамба знаят, че една граница ги дели от Буенос Айрес – районът, в който първият приватизационен консорциум отстрани 7 500 работници, след което системата се огъна поради липса на поддръжка и цените скочиха, повтаряйки историята с почти всяка водна приватизация от Филипините до Източна Англия. В Аржентина сред новите собственици на системата на Буенос Айрес си струва да отбележим Англиан Уотър и самата Световна банка.

Британия си връща имперското господство, макар и в сянката на американците, чрез бързо изкупуване на безценица на бивши държавни активи, съсредоточени в една инфраструктура, където монополният контрол на практика гарантира крупни печалби. От превземането на газовата компания на Сао Паоло, Бразилия от страна на Бритиш Газ до изкупуването на водната компания на Манила от Юнайтед Ютилитис, всичко приличаше на безрискова игра, докато няколко ожаднели, разгневени селяни в Андите не решиха, че могат да спрат Новата Империя на улицата.

 

 

hosted by motion hosting